Началото на ателие „Малки творци на истории“ наближава! В срещите ни ще ни водят децата, тяхното естествено любопитство и порив за изледователство и общуване. През игри, занимания и приказки ще отворим различни теми, които ви вълнуват, като първите раздели, първите откази, детския сън, детските страхове и други. Ще изследваме тялото и неговите граници, ще играем различни игри, развиващи грубата и фината моторика, ще се изразяваме чрез думи и творчество, ще общуваме чрез четене на приказки, ще слушаме внимателно децата и ще се учим на техния език.
Казвам се Габриела Петкова. Аз съм психолог с магистърска степен- Клинична психология- психоаналитична перспектива. Започнах обучението си по психотерапия през метода на психодрамата, но търсенията ми в областта на психичното продължиха. Така се срещнах с учението на френския психоаналитик Жак Лакан и психоанализата се превърна в мое професионално призвание . От 2010 год. се обучавам и развивам в метода на психоанализата към Българското общество за лаканианска психоанализа, член на Новата лаканианска школа, участвам в клиничната програма „Детето и неговите симптоми” на интердисциплинарния център за детето CIEN , както и в семинарите на школата, в клинични ателиета и картели. В професионалния си път съм преминала през стажове и практики в различни институции, част от здравната система и от системата за закрила на детето. В продължение на 5 години ( От 2016 год. до 2021 год.) бях част от екипа на сдружение „Дете и пространство”, заедно с който работих с деца и юноши с различни прояви на психично страдание и техните семейства в рамките на дългосрочна терапевтична работа по метода на приложната психоанализа.
В практиката си се ръководя от принципите на приложната психоанализа, вдъхновена от учението на Жак Лакан и неговите последователи, и работя под супервизията на Българското общество за лаканианска психоанализа. В работата си с деца и юноши си служа и с похвати от релационната психомоторика и арт терапията.
Редовен член съм на Българското общество за лаканианска психоанализа, както и на Българското дружество на психолозите.
Вярвам, че всеки човек е изправен пред загадка, загадката за неповторимия начин, по който се е вписал в света, свой уникален почерк. Терапевтичният кабинет отваря едно пространство за свободното слово, пространство, в което човек да бъде чут, пространство за среща със самия себе си, с това, което все се изплъзва, с това, което се повтаря. В кабинета човек може да срещне в лицето на психолога опора в намирането на собствени решения за справяне с предизвикателството да бъдеш.
