Терапевтичното пространство оказва гостоприемство на предизвикателството да бъдеш, да бъдеш, когато винаги нещо убягва, нещо се изплъзва. Терапевтичната работа създава едно сигурно пространство, в което човек е поканен да говори за това, което му идва на ум, пространство, в което да бъде чут и да се чуе. Слушайки собствените си думи, човек започва да улавя, че нещо куца, че нещо все се повтаря. Така човек може да стигне до формулиране на своите лични въпроси, да върви по дирите на това, което се повтаря, това, което не върви, което все се изплъзва от разума, което ни изненадва и ни сварва неподготвени, нещо от порядъка на неназовимото, нещо, което думите се провалят да уловят.