Поемайки по пътя към порастването, всяко дете се изправя пред предизвикателства. За децата е трудно да изкажат с думи това, от което се оплакват, да формулират свои въпроси. Детето трудно намира думи за усещанията в тялото си, затова когато нещо в тялото на детето се случва, то започва да използва своите способности за творчество и чрез игри, рисуване, конструиране, музика, движения се опитва да изрази това, което се случва в тялото му. Така детето се превръща в един изследовател и напрежението, превъзбудата, радостта, тъгата, разочарованието намират път да бъдат изразени и укротени. В срещите с децата и младежите симптомът не се възприема като проява, която трябва бързо да бъде отстранена, а като нещо, което има смисъл и функция, като нещо, чрез което детето говори. 
В терапевтичната работа се отваря безопасно и сигурно пространство за детето такова, каквото е, пространство, в което то може да споделя, да изследва темите, които го вълнуват, да преработва преживяванията си чрез игра и различни видове изкуства, да осмисля и назовава чувствата си и мястото си в света такъв, какъвто го възприема, да търси и опитва нови стратегии за моментите, когато напрежението му идва в повече. Терапевтът може да бъде партньор на детето в усилието му да изобрети собствени решения за трудностите, пред които се изправя.