В полето на психологията има множество различни клонове, различни подходи към психичното. В своята практика аз се ориентирам от принципите на психоанализата, вдъхновена от учението на френския психоаналитик Жак Лакан и неговите последователи. Психоанализата е дълбинен метод за изследване на човешката психика, който ни учи, че няма готови отговори, няма универсални предписания и общовалидни истини. Всеки човек носи собствена уникална история, свой неповторим начин за възприятие на света. Терапевтът, разполагащ със своите професионални ориентири, но не и с готови отговори, може да се превърне в партньор на възрастния или детето в това да изследва въпросите, които го интересуват, да върви по дирите на симптома, по линиите на това, от което се оплаква. Работата, ориентирана от приложната психоанализа, не разглежда симптома като дефицит, а като нещо, което присъства при всички хора, което има своя функция, свой смисъл, което изразява нещо от вътрешния свят на човек. Затова и терапевтичната работа, ориентирана от приложната психоанализа, не цели да приобщи човек към някакви норми, а се занимава с това, което смущава неговия живот, което трудно може да бъде назовано. 
Терапевтичната работа е чувствителна към детайла и се стреми да улови онези моменти, които се крият незабелязано в различни ежедневни дейности, моменти на облекчение и почивка, стреми се да подкрепи човек в това да открие своите опори, да изобрети собствени решения.
В интервю за списание Le Point през септември 2005 год. на въпроса какво е психоанализата Жак-Ален Милер, френски психоаналитик, който продължава работата на Жак Лакан, отговаря:
„Психоанализата се състои в това да говориш свободно, без да потискаш идеите, които преминават през ума ти…Малко по малко от собствените ти думи се оформя друг смисъл, който те изненадва, а после се разпада, отнасяйки със себе си болката.
Обикновено откриваш колко си бил обусловен от привидно незначителни елементи, срещнати при случайни обствоятелства: неща от детството, срещи, определени думи, които са ти били казани- и се връщаме отново и отново към тях, докато зловредният заряд на тези елементи се смекчи.“